ЗАКУ̀ЦВАМ1, -аш, несв.; заку̀цам, -аш, св., непрех. Започвам да куцам. При тая нова буря конят премина от тръс в галоп, закуца, но бързо се понесе нататък. Й. Йовков, Разк. I, 242. За беда, в тия дни бригадирът не беше сред хората си. Едни си отидоха на село, други се отпуснаха и работата закуца. НМ, 1958, бр. 3227, 3.
ЗАКУ̀ЦВАМ2, -аш, несв.; заку̀цам, -аш, св., непрех. Обикн. с предл. към. Тръгвам, като куцам. От чакалнята изскочи един тежко натоварен войник и закуца мъчително към първия товарен вагон. А. Каралийчев, СР, 8. Той се надигна, подпря се на рамото ми и двамата закуцахме надолу по стълбите. Р. Балабанов, ТК, 56. Когато в гората притъмня, въстаникът закуца надолу. Л. Галина, Л, 99-100.