ЗАКЪ̀ДРЯМ, -яш, несв.; закъ̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да къдря. Имам фризьор, който ми е закъдрил косата от младини. закъдрям се, закъдря се възвр.
ЗАКЪ̀ДРЯМ СЕ несв.; закъ̀дря се св., непрех. 1. Започвам да се къдря. Аз съм се закъдрила отскоро.
2. Започвам да ставам къдрав или вълнообразен, да се къдря, вия. Прав още, макар че беше минал седемдесетте, с бяла коса, която се подаваше изпод калпака му равно, а след туй се закъдряше нагоре, дядо Иван пъргаво тръскаше назад-напред тежкия дармон. Й. Йовков, ЖС, 215-216. Очите на сина святкат, плещите му аха да цепнат отеснялата абица, на горната му устна се е закъдрил черен мъх. Н. Хайтов, ШГ, 136. Тамяновият дим се закъдри нагоре и като стигна ниския рязан таван, раздели се на няколко струи като клонило дърво. Ст. Загорчинов, ДП, 171.
3. Прен. За мелодия, звук – започвам да звуча с много извивки. По ешелоните лумнаха смехове и песни, закъдриха се мелодии от тръстикови цафари. А. Гуляшки, ЗВ, 341.