ЗАКЪ̀КРЯМ1, -яш, несв.; закъ̀кря, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -их и (диал.) -ах, св., непрех. Започвам да къкря. А котлето с кървавицата пак весело закъкра на огъня. Ив. Вазов, Съч. VI, 111. Съчките скоро пламнаха и тенджерата най-напред леко зашумя, а после закъкра. И. Петров, НЛ, 69. В черното менче закъкра влашеникът. Ив. Гайдаров, ДЧ, 10. Гърнетата закъкраха весело в жарта. Д. Фучеджиев, Р, 106.
ЗАКЪ̀КРЯМ2, -яш, несв.; закъ̀кря, -еш и -иш, мин. св. -ах и -их, св., непрех. Диал. Имам по повърхността си засъхнали нечистотии. Виж го какво му е закъкрало лицето. Ст. Младенов, БТР I, 729.