ЗАКЪЛНА̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от закълнавам1 и от закълнавам се; заклеване, заклинане, заклиняне2. Някои от народните приятели трепереха – може да се уплашиха – от страх във време на закълнаването. М. Кънчев, В, 244-245. Минахме под клетва. След актът на закълнаването, Общи стри на дланта си барут и накара съзаклятниците да го миришат с разтворени гърди. М. Кънчев, В, 244.