ЗАКЪ̀ЛЦВАМ, -аш, несв.; закъ̀лцам, -аш, св., прех. Започвам да кълцам. Изтегли от дръвника шумнати вършини, приклекна и закълца на големия ботур. Листа и пръчки захвърчаха наоколо му. Ст. Даскалов, ПЯ, 9. – А вие лесно ли се отървахте? – Горе-долу! – каза Тони. – Все ме беше страх, че ще ме закълца със сатъра. Ст. Стратиев, СВМ, 22. Страшни удари се посипаха по тялото на могъщата скала. Закълцаха я остри железни човки, бързо и равномерно. Елин Пелин, ПР, 9. закълцвам се, закълцам се страд.