ЗАКЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. закънтя̀л, -а, -о, мн. закънтèли, св., непрех. Започвам да кънтя; заечавам. По влажните коридори на подземията закънтяват стъпки. В. Геновска, ПЮФ, 151. Целият затвор закънтял от юначните звукове и хиляди души затрептели от умиление за юнака, който с песен се прощава с живота. К. Величков, ПССъч. I, 141. Земята закънтя под копитата на конете. Й. Йовков, СЛ, 142.