ЗАКЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; закъ̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Започвам да къпя. Ако си дете закъпа, / свекърва ми си думаше: / „Снахо Петкано, Петкано, / не къпи дете цигански, / че ние не сме цигане!“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 129. закъпвам се, закъпя се възвр. Веднага, щом ся усети трудна, да ся закъпе в студена вода, то не чини. Й. Груев, КН 7 (превод), 13. Децата се закъпаха и радостни викове огласиха реката.