ЗАКЪРВАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закървавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Нацапвам, изцапвам с кръв; окървавявам. – Едни думат по Благовец ще си закървавим ножовете, други – по Гергьовден. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 182.
2. В съчет. с очи. Ставам с очи, изпълнени, налети с кръв, кръвясват ми очите. Закървавил очи като касапин. Н. Геров, РБЯ II, 81. закървавявам се, закървавя се страд. и възвр.