ЗАКЪРКÒРВАМ, -аш, несв.; закъркòря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да къркоря. Кравите стояха с провесени глави над празните ясли час-два, но скоро коремите им закъркорваха и ги присвиваха. Ил. Волен, МДС, 180. – Той надигна бинлика и виното закъркори в гърлото му. Й. Йовков, ПГ, 191.