ЗАКЪРНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закърнèя, -èеш, мин. св. закърня̀х, прич. мин. св. деят. закърня̀л, -а, -о, мн. закърнèли, св., непрех. 1. За телесен орган, сетиво и под. – оставам недоразвит или се израждам поради недостатъчно ползване. Щом навлезе в солени води, змиорката престава да се храни и претърпява редица промени: очите ѝ постепенно се уголемяват, храносмилателната ѝ система закърнява. П. Коларов, РП, 38. Змията има големи бели дробове. По-право един бял дроб, защото другият е закърнял. В. Бешовски и др., ЕП, 21. Едни органи се упражняват повече, те се развиват и укрепват, а други, които не се упражняват, закърняват и изчезват. Биол. IХ кл, 1981, 7.
2. Прен. За чувство, човешко качество и под. – намалявам силата си или проявата си и постепенно изчезвам, притъпявам се. Имах още една сестра, по-малка от мене, ама тя почина, та старата съвсем се зачерни и меракът ѝ към семейството съвсем закърня. Почна често да ходи по гробища и църкви, да се събира с разни бабички и го удари на пълна мистика. Др. Асенов, ТКНП, 265-266. Никога няма да разбера Адорея! Вярвам ѝ, но не я разбирам; може би нещо у мене е закърняло или толкова съм загрубял духом, че не мога да видя в случката символ. Н. Антонова, Н, 11.