ЗАКЪРНЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от закърнявам. Тялото у някои мъжки горили надминава ръста и теглото на човека. То е покрито с груба козина, която подобно на космите на човешкото тяло е в процес на закърняване. Г. Марков, ЧМ, 11. Зрението ѝ [на къртицата] е слабо развито. Закърняването на зрението е в тясна връзка с подземния начин на живот. Зоол. VII кл, 126.