ЗАКЪ̀РШАМ, -аш, несв. (диал.); закъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Закършвам1 (Н. Геров, РБЯ). закършам се, закърша се страд.
ЗАКЪ̀РШАМ СЕ несв. (диал.); закъ̀рша се св., непрех. Закършвам се. Казват, когато полетял на коня си през гората, дъбрави без вятър се закършали. П. Тодоров, Събр. пр II, 277.