ЗАКЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от закъсвам2. При закъсване в асансьора трябва да се изчака поддържащата фирма. Δ Останах без пукнат лев. Такова закъсване досега не ми се беше случвало.


Източник: Речник на българския език (онлайн)