ЗАКЪСНÈНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Пристигане, поява или извършване на нещо по-късно от определеното време; закъсняване. Гробев: – Влакът днеска щял да пристигне късно. Христович: – Тия закъснения често се случват от няколко време насам. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 86. От първата до последната страница докладите гъмжаха от неизпълнени норми, от закъснения на влакови композиции. М. Марчевски, П, 165. Той не се извини за закъснението си, а седна на постоянното си място на миндера. Д. Талев, ПК, 58. Системни закъснения.
2. Време, изтекло след определен срок за пристигане, поява или извършване на нещо. Началникът на гарата казваше, че закъснението няма да е голямо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 394. Почакахме на гарата, защото влакът имаше закъснение. Ал. Спасов, С, 30. – А има ли нещо ново? Кажи! – надигна се любопитно Панко. – Тия вестници идат с голямо закъснение. Г. Караславов, Избр. съч. V, 163. Малко закъснение.