ЗАКЪСНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закъснèя, -èеш, мин. св. закъсня̀х, прич. мин. св. деят. закъсня̀л, -а, -о, мн. закъснèли, св., непрех. 1. Идвам, пристигам, явявам се някъде или тръгвам, заминавам отнякъде по-късно от определеното или очакваното време Той следеше какво прави учителката. Забелязал беше, че тя закъснява, учениците ще си издерат очите из двора, а няма кой да ги нагледа. Й. Йовков, Разк. III, 11. Отдавна забелязах, че той посърна, стана мълчалив и започна да закъснява вечер. Сп. Кралевски, ВО, 29. Влакът закъснява тази сутрин. З. Сребров, Избр. разк., 173. ● С предл. за. Не успявам да стигна навреме, пристигам по-късно от определеното време на работа, събитие и под. Децата се заиграваха из улиците, из училищния двор и закъсняваха за часовете. Ил. Волен, МДС, 59. Той често се успиваше сутрин, а не биваше да закъснява за работа. Д. Талев, ЖС, 93 Семейство Златеви закъсняха за тържеството. Х. Русев, ПС, 104. // Ставам, извършвам се по-късно от определеното или очакваното време. Тук нищо не ни напомняше, че сме в друга държава, в бюфета също като у нас закъсняват поръчките. Г. Белев, КВА, 15. Тъй като обедът щеше да закъснее, Рамаданов викна на кехаята да го води при болните. Й. Йовков, Ж 1945, 160. Коситбата закъсня и Чаплека купи от града моторна косачка. Ц. Лачева, СА, 5. – Този разговор, струва ми се, закъсня малко, но смятам, че е редно ти да го започнеш. Ст. Христозова, ДТСВ, 89.
2. Оставам някъде до късно; застоявам се, забавям се. Те се разхождаха сами из алеите на Борисовата градина и закъсняваха там до пълен вечерен мрак. Ив. Вазов, Н, 75. Изглеждахме им уж скромни, тихи момичета, пък най-малко една-две вечери в седмицата закъснявахме до полунощ. М. Гръбчева, ВИН, 62. Когато закъснявали в гората и нощта ги заварвала там, те си лягали една до друга на мъха и спели. А. Разцветников, СДП (превод), 34.
3. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз да. Забавям се с извършването, с изпълнението, с осъществяването на нещо. Баща ми се сърди, че съм закъснял малко с висшето си образование. Ст. Костов, Г, 84. По-имотните селяни го търсеха, особено пък когато виждаха, че закъсняват с жътвата си и житата им прегарят. К. Калчев, ЖП, 164. Те не закъсняха да попитат новодошлите какви са и откъде идат. Д. Димов, ОД, 170. Учител Трайко не закъсня да насочи своето възмущение и към самия него. Т. Влайков, Съч. III, 87. закъснява се, закъснее се безл. Не бива да се закъснява за работа.