ЗАКЪСНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия и (остар.) -та, ср. Отгл. същ. от закъснявам и от закъснява се; закъснение. За всяко най-малко закъсняване, за всяка най-малка нередовност, аз се сърдех на Оля. Д. Калфов, ПЮН, 63. А вкъщи, изплашени от закъсняването му, бяха скрили всичките материали и тревожно стояха до прозореца. В. Геновска, ПЮФ, 114. Бащата, комуто не харесваха все по-честите закъснявания вечер на Емилия, отряза: – Да върви при мъжа си! Ст. Даскалов, СЛ, 180. Понеже ѝ искаше отчет при неколкократните ѝ закъсняванета за вечеря, Тотка до едно време дава разни причини. Ив. Вазов, Съч. ХI, 130.