ЗАКЪ̀ТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закътам като прил. Който е на завет, на скрито, затулено място, отдалечен от движение, шум, вятър и под. Дълбоко в една гъста гора имаше малка полянка. В това закътано място, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Елин Пелин, ПР, 15. Намерихме закътана полянка сред гъста дъбова гора. Мл. Исаев, Н, 128-129. Продължихме по пътя си, все из тая малка, закътана долина. Й. Радичков, НД, 244. Централното шосе пусна пипала във всяка долчина, в най-закътаните гънки на планината забучаха камиони. Н. Тихолов, ДКД, 69. // Който е в края на някакво пространство, скрит зад други, където е най-тихо и спокойно. Тук е одаята. Закътана стаичка – държим разни работи в нея. М. Яворски, ХСП, 105.