ЗАКЪ̀ТВАМ1, -аш, несв.; закъ̀там, -аш, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо на скрито, затулено място, за да се запази; скътвам, скривам. Стопи се спечеленото. С труд, с мъка закъта последните жълтици. З. Сребров, Избр. разк., 131. Той решил да се поокъпе и да поплава из спокойното море. Закътал апарата в дрехите си и често поглеждал към брега. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 338. Започваше да занича в щайгите дали измежду едрите плодове не са закътани и по-дребни. А. Гуляшки, ДМС, 12. // Скривам някого, за да го запазя. – Дядо ти ни е довел тука от полето, закътал ни е родът. П. Тодоров, Събр. пр II, 19.
2. Прикривам, заграждам отстрани някого или нещо, като правя да е на затулено, скрито и спокойно място, на завет. Те сложили болния да легне, закътали го с възглавници и се засуетили около него. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 121. Това [Торонто] е голямо пристанище на северозападния бряг на езерото Онтарио. Островът, който го закътва откъм езерото, е любимото място за лятна почивка на гражданите. Л. Мелнишки, К, 134. Гората отляво и отдясно закътваше с потайност и самота. Т. Харманджиев, Р, 17. закътвам се, закътам се страд. Като се закъта откъм ветровитата страна, домът се превръщаше в лястовиче гнездо. Бл. Димитрова, ПКС, 350.
ЗАКЪ̀ТВАМ СЕ несв.; закъ̀там се св., непрех. 1. Заставам на отдалечено, усамотено, затулено място; скривам се. Ето я. Закътала се е в най-горния ъгъл, полива последната леха на пипера. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 193.
2. Заставам на завет, под покрив, на сушина; подслонявам се. Той мечтаел за едно подслонче на върха, за колибка макар, дето човек да се закъта в лошо време. Ст. Станчев, ПЯС, 50.
ЗАКЪ̀ТВАМ2, -аш, несв.; закъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. закъ̀тнат, св., прех. Диал. Докосвам, пипам, засягам нещо, като нарушавам целостта му; покътвам. закътвам се, закътна се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.