ЗАКЬОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закьоравя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Окьоравявам2. Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви. М. Георгиев, Избр. разк., 89. закьоравявам се, закьоравя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)