ЗА̀ЛА ж. 1. Обикн. със съгл. опред. Просторно помещение в сграда, предназначено за представления, концерти, изложби, състезания, събрания и др.; салон. Пред погледа му се мярнаха за миг обширните зали на музеите и картинните галерии, театрите, просторните библиотеки и научни институти. Д. Спространов, С, 84. Секретарят на клуба ни разведе навсякъде по зданието; показа ни библиотеката, читалнята, гимнастическата зала. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 63. В една от игралните зали влиза строен млад човек с гладко избръснато лице. Св. Минков, БФ, 38. Когато влязох в малката заседателна зала, застанах пред вратата. А. Наковски, БС, 158. Изложбена зала. Билярдна зала. // Отделна сграда с такова предназначение. Насреща се вижда красива колонада, на краищата на която има две еднакви хубави здания – едното музикална зала, другото – казино. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 54. Пътуваха дълго време с подземната железница, преди да стигнат пред голямата спортна зала в Бронкс. Ал. Бабек, МЕ, 262.
2. Прен. Публиката, която се намира в такова помещение. Един ураган от ръкопляскания. Всички очи гледаха към нас, залата и ложите ни поздравляваха с топли усмивки в погледа. Ив. Вазов, Съч. ХI, 68. Тогава завесата се вдига. И започва най-интересното взаимодействие между зала и сцена. НК, 1958, бр. 51, 1.
3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Обширно служебно помещение в медицинско, учебно, съдебно и др. заведение, в производствено предприятие и под. В отделението имаше няколко случая за опериране и Евгени се зае с подготовката на операциите и излезе от операционната зала едва към обед. Д. Ангелов, ЖС, 39-40. Най-сетне ни вкараха в съдебната зала – твърде малка и тясна. Ем. Манов, ПЯ, 35. Това е централната сграда на Нюйоркската градска библиотека. Минахме в залата за поискване. Г. Белев, КВА, 266-268. В залата на казаните бояджиите работят полуголи сред облаци от изпарения. Вл. Полянов, ПП, 88. Машинна зала.
– От нем. Saal. – С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии... (превод), 1857. – Друга (остар.) форма: сàла.