ЗАЛА̀ГАМ1, -аш, несв.; залòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предоставям имот или ценен предмет като залог при вземане на пари в заем. Той зафана да задължнява, да залага и да продава части от скъдното си имущество. Ив. Вазов, Съч. ХI, 154. – Да речем, Давидко си залага часовника в банката. Банката му дава пари, но е сигурна, че Давидко ще върне парите. П. Вежинов, НС, 140. Пищи сиротинята кански и бяга / при върли лихвари в града. / Жита на зелено – залагай! За семе / лихваринът все ще даде. К. Христов, Избр. ст, 191. „Стояне, сине Стояне, / продавай, синко, залагай / бащини ниви, ливади / и твои сиви говеда, / .. / на турци глоба да платиш.“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 246.
2. Внасям сума или предоставям някакво имущество при участие в хазартна игра. –Който залага конете си, ще заложи и меча си, и главата си. Д. Талев, С II, 273. Бях наблюдавал как другите залагат и губят или печелят на дребно, и знаех, че щастливите комбинации са редки като детелините с четири листа. А. Гуляшки, ЗР, 102. // Обикн. непрех. С предл. на. При състезания на коне, кучета и под. – внасям сума, която при победа на избраното състезателно животно ми донася печалба. В градините лъснали от зехтин борци показваха своята сила, а едва ли не на всеки площад тълпата шумно залагаше на петли, които се бореха до разкървавяване. Ст. Дичев, ЗС I, 13. Участвуващите в играта залагат лири на някои от кучетата. Печели оня, който е заложил на най-бързото куче. Ив. Мирски, ПДЗ, 164. Повечето от присъстващите заложиха на белия жребец.
3. Прен. Излагам на риск (живот, чест, обществено положение и др.), за да постигна нещо; рискувам. Трябваше да обяснявам, че така пенсия за заслуги не се дава. Иска се да е извършено нещо значително, да е залагал живота си човек в борбата за свободата. Ст. Даскалов, ЕС, 272. – Не бих желал на никого да служа за пример. – Затова предпочиташ да действаш, докато майка ти и дядо ти си залагат честта заради тебе. Б. Балабанов, Избр. п, 172. Митруш не знаеше дали портупеят е тесняк, но... нима можеше да бъде друг човекът, който залага офицерската си кариера в малката борба против Бакърджиев? Д. Добревски, БКН, 66.
4. Предоставям нещо скъпо, ценно като залог за истинността или за извършването, осъществяването на нещо. Залагам каквото щеш, че всичкият свят ще одобри избора ми. М. Балабанов, С (побълг.), 39. „А знаеш ли... / че аз тя обичам... / и сърце си, мила Дешо... / вечно ти залагам...“ Ц. Гинчев, ДТ, 94. ● Нар.-поет. Залог си залагам. Петър си залог залага / и на чифути думаше: / „Ако си даро познаете / от како е семе изникнало, / къщата ще ви арижа.“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 120.
5. Прен. Непрех. Обикн. с предл. на. Възлагам надежди, надявам се на нещо или на някого; разчитам. Той не умееше да чака, не искаше да залага на случая. М. Яворски, ПОББ, 38. Бе се надявала на благополучие и чест за цялото семейство, толкоз бе залагала на децата си, които бяха и добри, и разумни, а как всичко се завъртя и се продъни! Г. Караславов, ОХ IV, 339. Тъкмо през тези дни той беше много разстроен от това, че никак не можеха да се докажат неговите обвинения срещу Голям Крушко, на които твърде много залагаше. Б. Обретенов, С, 35. „Мъчно се придобива актьорската техника.“ Това признание ни дава достатъчно указание да разберем на какво е залагал артистът повече – на готовите си данни или на труда си. Ст. Грудев, ББ, 99. залагам се, заложа се страд. Всичко се залагаше на зелено, всичко през техните [на чорбаджиите] ръце минаваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 148. Начинът, по който ще се отстъпват и залагат самите имоти, а така също и разпорежданието с приходите им ще се определят със закон. ПОУ, 11.
ЗАЛА̀ГАМ СЕ несв.; залòжа се св., непрех. Остар. 1. Обикн. с предл. за. Готов съм да отговарям за истинността на нещо или за сигурното извършване, осъществяване на нещо. – Да, аз се залагам с честта си, как че Бръчков не е надарен за такова нещо. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. „Да ударим на тях, и ще победиме, аз се залагам за победата.“ Ст. Ботьов, К (превод), 127. // Уверено защитавам някого или нещо и съм готов да отговарям за това. Кога чуете, други да говорят пред вас лошо за някого, който не е там, залагайте ся за него и забраняйте го. С. Радулов, НД (превод), 97.
2. Обикн. с предл. с. Давам, предоставям нещо ценно като залог за истинността на нещо или за неговото сигурно извършване, осъществяване; залагам. „Засега, аз сърце си / вярно ти предавам: / нà тоз пръстен на ръка си – / с него ся залагам.“ Ц. Гинчев, ДТ, 95. ● Нар.-поет. Залог се залагам. – Марийке мила мамина, / недей са залог залага / със паша, със сарафина, / на вода юнак не ставай. Нар. пес., СбНУ ХХV, 120. Че са провикна хубава Дойна: / „Да са провали, да са просени, / който са залог, залог залага / със овчарите, със кехаите.“ Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 54.
◊ Залагам / заложа на бита карта. Разг. Рискувам, като разчитам на нещо, което няма никакви възможности. – На каква карта залагате? На една глупава, бита карта! Нима не ви е ясно, че Германия вече е загубила тоя война? П. Вежинов, НС, 115. Залагам / заложа на една <единствена> карта. Разг. Рискувам, като разчитам изцяло само на една възможност. Залагам / заложа на карта нещо. Разг. Излагам на риск, рискувам. Казваше си: „Да става каквото ще, няма да изневеря на Петър Янков, няма да избягна съдбата“, макар че не бе в състояние да си даде сметка, кое го кара да залага на карта бъдещето и сигурността на своето семейство. Ем. Станев, ИК III и IV, 448. – Чакай, бате Димитре, да си помисля.. – Залагам на карта службата си, живота си... Д. Спространов, С, 184. Залагам / заложа последната си карта (последния си коз). Разг. Опитвам, използвам и последната си възможност, за да постигна нещо. Залагам си / заложа си главата. Разг. 1. Жертвам се или готов съм да се жертвам за нещо; излагам живота си на риск. Беше се срещал с въстаници и други запалени глави, но никога не бе вкусил онова чувство на необходим, на полезен човек, който залага главата си за едно дело. В. Геновска, СГ, 365. – Но трябва да ви напомня, че борбата ще бъде трудна, ще иска усилия и жертви от нас, залагаме главите си. Д. Спространов, ОП, 180. 2. Само в сег. от несв. или бъд. от св., обикн. със следв. изр. със съюз че, ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо, съвсем съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в следващото изречение). – Аз си залагам главата, че днес или утре Бойчо комита е в примката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 170. – Главата си залагам, ако това не е работа на Спас Илков! – изсумтя заканително околийският началник. Г. Караславов, ОХ, 165.
ЗАЛА̀ГАМ2, -аш, несв.; залòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо (капан, примка, мрежа и под.), за да се улови дивеч, риба, мишка и др. Дядо Мирьо залагаше в гората капани. Големите за лисици, малките за златки. Ем. Манов, ЯГ, 43. И тръгвам надолу, към заливчетата, към плитчините, където рибарите залагат мрежите си, където са даляните... А. Гуляшки, ЗР, 75. Когато се стъмнеше, залагаше едри въдици за сом и за едра бяла мряна. Д. Калфов, КР, 48. Найден нагазваше тихо до гърди и залагаше сака до някой дънер, а Нямото свличаше дрешките си и се хвърляше бурно в тихата вода, за да изплаши рибата. А. Каралийчев, СР, 29.
2. Слагам, поставям на подходящо място за действие (картечница, оръдие и под.). Картечницата ще бъде заложена срещу сградата.
3. Разг. Слагам, поставям нещо някъде с определена цел. Интересуваха се хората и на какъв език ще искам да разговарям с робота, за да му заложат перфокарти на съответния език. Ст, 1969, бр. 1198, 2. Цифрите говорят, че в нашата страна вече сме се научили да залагаме силаж в ямите. Т. Дарджонов, МПЖ, 46. През март, когато времето се стопляше, на овцете по обед залагахме и концентриран фураж. ОП, 72. // Непрех. и прех. Подготвям, приготвям нещо за извършване на някаква работа, обикн. опитна. Отсега залагаме за пасбищно отглеждане на около 150 свине майки от източнобалканска порода. ОФ, 1958, бр. 4244, 2. Залагам опит. залагам се, заложа се страд. Хранилките, в които се залага дневната дажба, са подвижни. Вл. Помаков, ПДП (превод), 23. – Да се заложи картечница на покрива на столарското училище, по посока на казармите! Др. Асенов, ТКНП, 163.
ЗАЛА̀ГАМ СЕ несв.; залòжа се св., непрех. 1. Скривам се някъде, за да изненадам някого, обикн. за да го нападна ненадейно. Току нахълтат стражари, слухтят по кьошетата, залагат се по тъмното край оградите. Кр. Григоров, ТГ, 21. – Тека съм вървела отгоре, тека съм се залагàла из тъмното, та жива душа не ме е видела. Е. Огнянова, НШ, 86.
2. Остар. Меря се, прицелвам се. Като му ся заложи, отведнъж го улучи. Н. Геров, РБЯ I, 84.
3. Диал. Нахвърлям се и бързо и лакомо изяждам нещо. Като ся заложи на печеното прасе, та ничто не остави от него. Н. Геров, РБЯ II, 85.