ЗАЛА̀ГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от залагам1 и от залагам се. Посетителите на състезанията прекарваха по-голямата част от времето си зад трибуните в многобройните бюфети или се редяха в дълги опашки около бюрата за залагане. П. Вежинов, ДМ, 79-80. Мнозина свиреха с уста, тропаха с крака, някои нетърпеливо правеха залагания помежду си. В това време на ринга се водеше борба на живот и смърт. Ал. Бабек, МЕ, 262-263.

ЗАЛА̀ГАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от залагам2 и от залагам се. На пристанището никакъв кораб. Само един сал – голям, полуизгнил – за залагане на рибарски мрежи. Й. Вълчев, СКН, 573. При залагане на растенията в силажовместилищата те дишат усилено и се губят много хранителни вещества. Т. Дарджонов, МПЖ, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)