ЗАЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; залàя, -àеш, мин. св. залàях, св. 1. Непрех. и прех. За куче, чакал и под. – започвам да лая. Кучето сърдито залайва и почва да се хвърля към портата. Т. Влайков, Пр I, 184. Влизахме в дворовете, кучетата ни залайваха и се събираха махленските деца. Кр. Григоров, ОНУ, 21. Изведнъж залаяха кучетата. Залаяха, но скоро замлъкнаха, като джафнаха още веднъж-дваж лениво и пресечено. Й. Йовков, АМГ, 123.
2. Непрех. Прен. Разг. За картечница – започвам да стрелям, да издавам остри неприятни звуци, подобни на лай. След всяка измината секунда стрелбата се усилваше все повече и повече, отново залая и картечницата – дълго, дрезгаво, упорито. П. Вежинов, НС, 242. Картечниците откъм гората ожесточено залаяха. Ем. Станев, ИК III, 209.
◊ Което куче ме е залаяло, все е побесняло. Разг. Употребява се като отговор към човек, който клевети, напада някого, със закана, че ще си изпати. – Не бъркайте главите на хората. Властта няма да ви дадем тъй, както си правите сметката. Което куче ни е залаяло, все е побесняло. В. Нешков, Н, 239.