ЗАЛЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заледя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да се покрие с лед. Още по Никулден падна сняг, студеният вятър натрупа преспи, засипа пътища и пътеки, заледи реките... Ив. Гайдаров, ДЧ, 40. Мама, старата пшеница, често разправяше за зимата. – Студ, виелици! Бррр! Вятърът пищял и заледявал листата ѝ. П. Бобев, ГЕ, 142. Зимата със ледни пръсти / равнината заледи. Д. Пантелеев, ВДК, 58.
2. Превръщам в лед; замразявам, вледенявам1. Студът проникваше навсякъде, заледяваше дори топлия човешки дъх така, че мустаците и носните дупки на бойците се покриха с бодлив скреж. П. Вежинов, ЗЧР, 50. заледявам се, заледя се страд. Една част от езерцето ще се заледява и ще се използва за пързаляне с кънки и за хокей на лед.
ЗАЛЕДЯ̀ВАМ СЕ несв.; заледя̀ се св., непрех. 1. Покривам се с лед; замръзвам1. Тия стъпала бяха страшни през зимата. През зимата се заледяваха и нашите гости повече слизаха на задник по тях. Й. Радичков, НД, 217. Притъмни се, прозорчето на стаята ни се заледи, отвън свиреше горнякът и се промъкваше през цепките на буковата врата. Кр. Григоров, ОНУ, 81. Вечерта беше мразовита, студът обгаряше лицето, по пътя се заледяваха мустаците и ресниците му.
2. Превръщам се в лед, ставам на лед; замръзвам1, вледенявам2, вледенявам се. Когато водните капчици во въздуха измръзнат, изведнъж се заледяват, та падат на земята во вид на град. Ст. Младенов, БТР I, 730.
3. Безл. заледява се, заледи се. Образува се тънък, хлъзгав леден пласт по земята при голям студ, става поледица; замръзва.