ЗАЛЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; залежà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Обикн. св. Лежа болен продължително време; залежавам се. Влад почна да копнее – залежа – и се помина. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 3, 131. Залежала сама [майка ми], тя ме е оставяла повече на грижата на некадърната и по природа тромавата ми седмогодишна сестра. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27.
2. За стока, материали и под. – стоя дълго време непродаден или неизползван. Нашите плетени гардероби, бюфети, шкафове и библиотеки залежаха по магазините и складовете. Тарас, СГ, 101. – Аз искам само чайник! Какво ми бутате и това корито? – Залежали са ми корита, та реших да ги пробутам покрай чайниците... Ст, 1963, бр. 918, 3. В някои селища са изпратени ценни и много търсени другаде стоки, които залежават.
3. Диал. Пренощувам. Кой залежи, госте га, напое га, паре му не узимаю. Т. Панчев, РБЯд, 124.
ЗАЛЕЖА̀ВАМ СЕ несв.; залежà се св., непрех. 1. Оставам да лежа по-дълго време. Силите му отпадаха неусетно. Сутрин се залежаваше до късничко. Г. Караславов, Избр. съч. I, 327. Ариф се залежа до късно. Къщата беше позатихнала. „Е, време е вече“ – каза си той и стана. Б. Несторов, АР, 112. Той не чу почукването на вратата и когато дъщеря му застана до рамката ѝ, той се сепна, сякаш пред очите му стоеше привидение от друг свят. – Чудя се, че си се залежал! – рече тя. А. Гуляшки, ДМС, 29. Със стъпването си на парахода булдогът изведнъж се преобрази. Игрив и радостен преди, той клюмна отведнъж унило глава и се залежа в кабината. Ив. Планински, БС, 55.
2. Лежа болен продължително време; залежавам. По едно време баба ти Минчовица се разболя, залежа се, па и не стана вече. Т. Влайков, Съч. II, 36. Милият, той мислеше, че не зная какво му е. Залежа се и угасна на другата есен. А. Каралийчев, НЗ, 75. Към края на ваканцията момичето простина, залежа се и старият съвсем западна от нови грижи и тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. I, 76. От пролетта детето се залежа, започна да съхне, обиколиха докторите на Паланка. Г. Алексиев, РН, 69.