ЗАЛЕЖА̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от залежа като прил. 1. За стока, материали и под. – който дълго време е непродаден или неизползван. Навред, във всички бакалници и лавки, са изложени залежали или бракувани стоки. Л. Мелнишки, С, 56. След като по понятни причини преиздаде залежалите романи, издателството бе изправено пред хартиена криза. Ж. Шемтов, Ст, 1965, бр. 1006, 2. – Комисията по инвентаризацията току-що откри в един от складовете двайсет тона залежала ресорна стомана. П. Незнакомов, СНП, 81.
2. Разг. Който лежи болен дълго време. Нагоди тя болничето да си лежи зади пещта, гледаше си го пак хубавко, както се гледа залежал болник. Т. Влайков, Съч. II, 232.