ЗА̀ЛЕЗ м. 1. За слънце, месец, звезди и др. – положение на изчезване, скриване от погледа зад хоризонта; залязване1; заник. Противоп. изгрев. Беше ранна пролет, полето се зеленееше, насреща планините се зачервяваха от залеза на слънцето. Й. Йовков, СЛ, 73-74. Слънцето клонеше към залез и ту се скриваше зад бавно плаващите облаци, ту отново се показваше. Д. Талев, СК, 43. Стигнахме късно в селото – слънцето клонеше на залез. Г. Райчев, Избр. съч. I, 172. Морето вижда само небето, отразява само неговите цветове, тихите му утрини, пламтящите залези. П. Вежинов, ДБ, 90. Луната бе на залез, късен час; / морето се сребреше нашироко. К. Христов, Избр. ст, 27. ● Обр. Мечтаеше както всички за красив залез на живота. Копнежът живееше там, в съкровената светая светих на сърцето. Ст. Дичев, ЗС I, 315-316.
2. Обикн. с предл. по, към, до. Времето, когато слънцето залязва; заник, залез-слънце, заник-слънце. Стигнах лагера по залез. Д. Панчева и др., НД (превод), 224.
3. Прен. Времето, когато за човека настъпва старостта; заник. Младините си Сципион бе прекарал под купола на цирка, а зрелите си години – в подвижна менажерия. Сега можеше да си отпочине от славата и да се наслаждава на лъвския си залез. Й. Попов, БНО, 113. Прехвърли петдесетте, но такава мисъл – за тих залез – поне веднъж да му се беше мярнала, би умрял от срам. Отеч., 1978, кн. 7, 8. Все с тия планини аз мерих ръст. / И пак под мен играе конят алест. / Не минах през живота с равен тръс / и с луд галоп ще вляза в своя залез. Д. Методиев, Д, 50.
4. Прен. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. или като сказ. опред. в съчет. с предл. в, към. Упадък, изчезване, загиване; заник. През първите години на игото градът [София] продължава да се развива, но по-късно, със залеза на Отоманската империя, почва да линее. Д. Мелнишки, ПП, 8. Но „Обществото“ напоследък беше в залез, един след друг членовете му го напускаха и неусетно всички губеха вяра в него. Ст. Дичев, ЗС II, 443-444. Филип II забранил на своите португалски поданици да търгуват с Холандия. При тази обстановка се разгаря холандско-иберийското съперничество, което довело до големи успехи на холандците и до залез на португалската колониална мощ. А. Бешков и др., ИГ, 85.
◊ Залез-слънце. Обикн. с предл. по, към, до. Времето, когато слънцето залязва; залез, заник, заник-слънце. По залез-слънце пътниците се спряха в едно турско село. Ив. Вазов, Съч. ХII, 115. Петър и Нонка излизаха рано сутрин и се връщаха чак по залез-слънце със загорели лица и донасяха вкъщи радостната умора на благодатния труд. И. Петров, НЛ, 233. Към залез-слънце възлязохме на една височина. Мл. Исаев, Н, 137.