ЗАЛÈПВАМ1, -аш, несв.; залепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Плътно прикрепвам, прилепвам нещо към друго нещо, обикн. с помощта на леплива материя; залепям, лепя. Комисарят залепи обявленията по улиците за продажбата на мястото. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 97. Той сложи писмото в плик, залепи марка. М. Грубешлиева, ПП, 232. – Четвърт масло, четвърт кашкавал. Защо поне не залепихте на вратата едно съобщение за тия смешни дажби, та да не си губим времето по опашки. Св. Минков, Избр. пр, 490. Тя намери восъчна свещ, запали я, приближи едно столче край главата на умрялата и залепи на него свещта. Д. Талев, И, 410. // С помощта на лепило или друга леплива материя възстановявам целостта на нещо счупено, скъсано, правя нещо да не се движи и под.; залепям. – Не, Хаджи, аз няма вече да точа старото вино, аз казах да му залепят и канелките, и отдихалото. Л. Каравелов, Съч. II, 106. Байо ви Бачко може да залепи чинийче, да калаише съдовете ви, да лови риба и да плете мрежи. Знан., 1875, бр. 19, 303.
2. Разг. Измазвам с вар или с глина, с кал под, стени и др.; залепям, замазвам. Още с пристигането си Благунка запретна ръкави и се залови за работа. Тя измете вкъщи, изми съдовете, залепи и изпра де що имаше парцали. Ил. Волен, ДД, 21. Пазуля залепила, а къщата – чифутска чаршия. П. Р. Славейков, БП II, 45. // Запълвам дупка или пукнатина, като я замазвам; лепя. Юрий не беше истински скулптор. Отчупваше тук, залепваше и замазваше там, бронзираше, патинираше. Д. Калфов, Избр. разк., 303.
3. Прен. Прех. и с предл. върху, на, о и др. същ. Плътно допирам, притискам нещо до друго нещо; залепям. Тя скокна от леглото и залепи горещо чело върху студеното стъкло на прозореца. Елин Пелин, Съч. III, 105. Стойчо спря до каменния зид на църковния двор и залепи гръб о хладния камък. В. Ченков, ПС, 28. При тия мисли той залепи устни на флейтата и започна. Д. Немиров, Д № 9, 118. Той беше залепил слушалката на ухото си и чакаше с нетърпение. Г. Караславов, Т, 38.
4. Прен. Разг. Прех. и с непряко доп. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Удрям, зашлевявам; залепям. Веднъж се опита да ме насили и тогава в изблик на гняв и възмущение му залепих една плесница. Д. Спространов, С, 153. Той отиде при тях, вдигна тежката си ръка и с всичка сила залепи и на двете по една плесница. Елин Пелин, Съч. III, 15. Ушите на Лекова писнаха – сякаш бяха ѝ залепили силен шамар. Ст. Марков, ДБ, 349. Полицаят подметна обидни думи за майка ми и за мен. Тогава баща ми му залепи плесница. П. Бобев, ОН, 192.
5. Жарг. Прех. и с непряко доп. Поставям оценка, бележка на ученик, студент; залепям. – Реших всички задачи. И класното ми е без грешка. Ама знам си я, за срока ще ми залепи пак четворката. П. Михайлов, МП, 80. – Ако му залепят една петица между шестиците, той ще заприлича тутакси на мнозина други, а сега е единствен! Сега той е първенец! А. Гуляшки, ДМС, 158. залепвам се, залепя се страд. На другата неделя трупата беше се приготвила вече и обявленията се залепиха по улиците. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. И двамата съзнаваха, че тая нищо и никаква ваза не ги интересува сега, но говореха за нея. – Дали не може да се залепи? И. Петров, НЛ, 128.
ЗАЛÈПВАМ СЕ несв.; залепя̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. върху, на, по. Плътно прилепвам към нещо; залепвам2, залепям се. Бялото загоряло лице на Христа пламна и ризата му се залепи [от пот] на гърба. К. Петканов, СВ, 183. Дъждовните капчици замръзваха, залепваха се една о друга и се превръщаха в големи снежни парцали. Св. Минков, СбХ, 115. Дъждът валеше, сукнената куртка на Нона се беше залепила за раменете ѝ. А. Гуляшки, ЗВ, 355. Джентълменът оставя чека и излиза на улицата, дето сяда тържествено в току-що купения автомобил. Жълтата му ръкавица се залепва върху кормилото. Св. Минков, ДА, 97.
2. За уста, очи – плътно се затварям; залепвам2, слепвам се, залепям се. – Устата ми се залепиха – рече недоволно той. Ем. Манов, БГ, 252. Натежалите му клепачи жадуваха за сън. Ала Том не се отпусна, не ги остави да се залепят. Остана буден до зори. П. Бобев, ОН, 205.
3. Прен. С предл. до, на, о. Плътно се допирам до нещо и оставам неподвижен; залепвам2, залепям се. Цвета подплашена почти се залепи до близката ограда. Елин Пелин, Съч. III, 142. От своя страна ние се залепваме до бруствера и продължаваме стрелбата. Л. Стоянов, Х, 13. Старата се залепи на прозореца и се вторачи навън. Г. Караславов, Тат., 252. Радич още повече се смути. Залепи се до стената, замря на едно място. Н. Нинов, ЕШО, 12. Аз пропълзях с босите си крака по високата каменна стена и се залепих о тарабата тъкмо там, откъдето най-добре се виждаше барабанчикът. Ст. Чилингиров, ХНН, 134.
4. Прен. С предл. върху, на, за. За поглед, очи – спирам се, задържам се неподвижно и продължително върху някого или върху нещо, което силно привлича вниманието; залепвам2, залепям се. Същият студен поглед се залепи върху лицето му като синя тинтява. К. Петканов, ОБ, 197. Седна на синора и очите му пак се залепиха на топчето. К. Константинов, СЧЗ, 92.
5. Разг. Неодобр. С предл. до, за. Заставам до някого или тръгвам с някого, като неотклонно го следвам навсякъде; залепям се. До министъра беше се залепил още председателят на градската дружба. Г. Караславов, ОХ II, 535. Във всеки непознат град се срещат едни особени хора, които просто търсят случая да се залепят за някой чужденец. Св. Минков, ДА, 53-54. – Ех... Митя! – въздъхна тя, отиде в салона и пак се залепи до годеника. Г. Стаматов, Разк. I, 98. Той веднага се залепи за жената и почна да ѝ разказва детските си спомени. Й. Радичков, В, 69-70.
6. Разг. С предл. за, на. Заставам близко до нещо и се задържам там обикн. поради това, че то силно привлича вниманието ми; залепям се. Мазачът се залепи за радиото. Как съм можел да го търпя без антена? Хр. Пелитев, ХО, 42. Първан намери своята стара, с разнебитени главини кола, поогледа я отсам-оттатък и се залепи на една съвсем новичка кола. Ст. Марков, ДБ, 395. Чужденецът се залепил на някаква будка и купува ли, купува листове за писма. Δ Залепил се е за магнетофона и не се отделя от него.
◊ Залепвам / залепя поглед (очи) в някого или в нещо. Разг. Вглеждам се продължително и втренчено в някого или в нещо, което силно привлича вниманието ми. – Бабо, бабо! – извика тя с един глас, от който екна цялата улица. И тя залепи в нея соколовия си поглед. Ив. Вазов, Съч. VII, 107. Залепвам се / залепя се като гербова марка за някого. Разг. Тръгвам с някого, като неотклонно и нахално го следвам навсякъде. Залепил се е за мене като гербова марка и нямам минута спокойствие. Залепвам се / залепя се като кърлеж (репей) <о дреха> за някого. Разг. Непрекъснато и без стеснение, нахално следвам някого навсякъде и му досаждам с присъствието си. – Стани да танцуваме – блъсна той момичето при Груев. – Какво си се залепила за него като кърлеж. Х. Русев, ПЗ, 57. – Щото трябва да кажа на болярина, ще му кажа, а той, както реши. Залепил си се за мен като репей, не ме пущаш, брей-й! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 312. Целия си яд стоварваше върху жена си. – Ти си виновна! Като репей си се залепила о мен, зарад теб изтървах момента. В. Нешков, Н, 124. Залепвам се / залепя се като пчела на мед. Разг. Егоистично използвам нещо, без да мисля за другите. Залепили ми се червата. Разг. Много съм гладен, от дълго време не съм ял нищо; прегладнял съм. Стомаха ми е залепен за гръбнака. Разг. Много съм слаб; прекалено съм измършавял.
ЗАЛÈПВАМ2, -аш, несв.; залèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. за, на. Плътно прилепвам към нещо; залепвам се. Тя беше измокрена, тънката ѝ басмена блуза беше залепнала за снагата ѝ. Й. Йовков, АМГ, 76. Ризата му залепваше от пот и цялото му, малко поотслабнало лице изглеждаше измъчено като от физическа работа. Д. Немиров, Д № 9, 144. Мръсната смачкана угарка залепна на устните между счупените зъби на дядо Русьо. З. Сребров, Избр. разк., 145. – Танке, чедо, донеси ми водица, че ми пресъхна гърлото и езика ми залепна за небцето. Чудомир, Избр. пр, 272.
2. За уста, очи – плътно се затварям; залепвам се, слепвам се. Главата ѝ бучеше, топла вълна галеше снагата ѝ и я разслабваше. Устните ѝ залепваха от огън, гърлото ѝ засъхна, като на зажаднял пътник. К. Петканов, Х, 64. Очите на птичето бяха притворени, залепнали, сякаш то беше сляпо. Г. Русафов, ИТБД, 40. Самичък бях, а исках да говоря – / устата ми залепна да мълча! Д. Дамянов, Худ. С I, 352.
3. Прен. С предл. на, върху. Плътно се допирам до нещо и оставам неподвижен; залепвам се. Майката залепна на прозореца и се загледа към улицата, която гъмжеше от бригадири и изпращачи. А. Каралийчев, СР, 78. Скочихме прави върху миндеря и залепнахме с гръб върху стената. Д. Габе, Н, 37.
4. Прен. С предл. за. За поглед, очи – спирам се, задържам се неподвижно и продължително върху някого или върху нещо, което силно привлича вниманието; залепвам се. Погледът ти залепва за бялата врата – оттам след минута ще излезе Високият. Ст. Бойчев, Съвр., 1975, кн. 2, 18.