ЗАЛЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който често е наводняван, заливан от поток, река, море. В по-влажните заливни места може да се види и блатното кокиче, което послужи за производството на нивалин, прославил нашата родина по целия свят. М. Тошков и др., НР, 47-48. Гнезди [синигерът] покрай бреговете на реки и други водоеми, а също в заливни гори и други труднодостъпни места. Вл. Помаков, ПДП (превод), 73.

Заливна тераса. Спец. Относително равна част от дъно на речна долина, образувана от наноси и покрита с растителност, която се изпълва с вода при пълноводие; пойма. Обектът е разположен на равнинна заливна тераса на около 500 м южно от античната и средновековна крепост Констанция. АОР, 2004 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)