ЗАЛЍЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от залижа2 като прил. Разг. 1. За коса – който е плътно пригладен, загладен, прилепнал. Масите бързо се заемаха. Сред нарастващата глъчка тичаха двама келнери със зализани коси и с моливи над ушите. Ем. Станев, ИК I и II, 212. Наведе се над книжата, които му подаваше един висок сух човек със зализана коса, и започна да сумти. Кл. Цачев, В, 29. Пред масата им се спря един елегантен мъж с пенсне на носа, със зализан светъл алаброс и необичайно грозно лице. Ем. Манов, ДСР, 282.
2. Който е с плътно пригладена, загладена, прилепнала коса. По пътеките между столовете сновяха зализани младежи – личеше, че не бяха учители. Кр. Григоров, Р, 220. Край нея се завъртяха орляк момчетия, гладко обръснати и зализани. Ст. Даскалов, ЕС, 326.
3. Прен. Ирон. Който е с подчертано изискан външен вид, показващ благополучие. Представи си, искат да ме женят! Намерил се един зализан тип, с положение, плешив, дебеличък. Сл. Македонски, ЕЗС, 118. – Защо не кълнеш по-хубавите и зализаните, дето се въртят около тебе, но него, че е грозен. Кр. Григоров, ПЧ, 122. Пред него се суетеше продавачът, прегърнал два-три чифта, а по-встрани стоеше зализан господин с пура, вероятно собственик на магазина. Е. Кузманов, ЧДБ, 251.