ЗАЛЍЗАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от зализам; залязване, залазяне, залез. Към навечер хорото става по-голямо: младо, старо всичко е вече тук. Зализането на слънцето вика веч настрани от хорото оборци: сетното развеселение на младите. Ил. Блъсков, ЗК, 173.


Източник: Речник на българския език (онлайн)