ЗАЛЍЗВАМ1, -аш, несв.; залѝжа, -еш, мин. св. залѝзах, св., прех. Започвам да лижа. Кучето отскочи настрана като опарено и със скимтене и лай зализа ударения си крак. В. Нешков, Н, 40. Кравата изгледа Дойчина, след това подуши рожбата си и я зализа с език. К. Петканов, ЗлЗ, 228. Пожарът се предаде и на една голяма купня със снопи и висок огнен стълб зализа въздуха. Ив. Вазов, Съч. VII, 127. След малко пламна огън. Сухите съчки запращяха и пламъците зализаха огнището. Н. Хайтов, ПП, 106.
ЗАЛЍЗВАМ2, -аш, несв.; залѝжа, -еш, мин. св. залѝзах, св., прех. Разг. 1. Плътно приглаждам, заглаждам, прилепвам (коса). Избелената ивица коса личи ужасно много. Отмятам косата си назад, после я зализвам напред. Цв. Тодорова, ПМ [еа]. Той беше зализал косата си с брилянтин.
2. Прен. Ирон. Придавам си подчертано изискан външен вид, показващ благополучие. Представи си, като ми обясни защо не ме харесва, ще взема да се поправя. Фасона си ще сменя, мутрата си ще залижа, нрава си ще прекроя. Д. Кирков, БГ [еа]. зализвам се, залижа се страд. и възвр.
ЗАЛЍЗВАМ СЕ несв.; залѝжа се св., непрех. Разг. 1. Правя така, че косата ми да е плътно пригладена, загладена, прилепнала. Зализал се като келнер.
2. Прен. Ирон. Придобивам подчертано изискан външен вид, показващ благополучие. // Простонар. Оправям се физически, телесно, напълнявам и изглеждам добре. Отиде на курорт и се зализа. Δ Откакто децата взеха да се хранят на стол, зализаха се.
◊ Зализвам / залижа косъм<а>. Простонар. Оправям се физически, телесно, изглеждам добре; напълнявам, надебелявам.