ЗАЛИКУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да ликувам. Когато при бойните сцени затрещели истински пушки и салонът се замъглил от барутния им дим, публиката от галерията шумно заликувала. П. Мирчев, К, 187. Пушките минаха в ръцете на фронтоваците и бяха насочени към слисаните и разкървавени стражари.. Народът заликува. П. Здравков, НД, 98-99. Природата го заливаше цяла с багрите си, в гърдите му заликува огромна, неудържима радост. А. Дончев, СВС, 149.