ЗА̀ЛИС1 м. и (рядко) зàлис, -тà, ж. Остар. и диал. 1. Залисия. В залиса си да къта и нарежда стаите, тя не забележи навън доста силната буря. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 87. Времето, свободно от разни адвокатски и съдийски залиси, Алеко изцяло посветяваше на разни временни и трайни дружества. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 144. Турците не ги преследваха. Те имаха друг залис сега – да грабят Габрово. Д. Рачев, СС, 258.
2. Замайване. Дебели и топли шапки прекарват им [на децата] кръв в мозъка, та докарват залис, чирки и други болки по главата. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 141. От многото престягане ся случи, та оръдията у корема ся стиснат, а от това излиза залис и хлопот на сръцето. Й. Груев, КН 7 (превод), 9.
ЗА̀ЛИС2 м. Диал. Див чемшир.
– От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.