ЗАЛЍСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от залисам като прил. Който е увлечен в някаква работа, който е погълнат от нещо, поради което е разсеян по отношение на други неща. Момичето беше станало напоследък много чувствително. Залисаната майка не забелязваше нищо. Ст. Даскалов, БМ, 8. Залисани люде се блъсваха в него, побутваха го от една, от друга страна. Д. Талев, ПК, 306-307. По улиците преминаваха залисани окъсани хора. Д. Добревски, БКН, 69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)