ЗАЛЍСАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от залисан. Кирил, възползван от залисаността на увлечените в преследването горномахленци, благополучно се спусна при своите. Т. Харманджиев, КЕД, 158. – Проклетата ми залисаност! Уведомили ме бяха от околийския комитет, че ще пристигнеш, но нали е така напечено под петите ни – не те дочаках. А. Гуляшки, МТС, 99.

2. Заетост в работа, задължения и грижи, обикн. всекидневни и незначителни. За хаджи Пеня взе да не остава никак свободно време. Трябва да се насмогва, че да не се посрами човек. Тая залисаност откъсна хаджи Пеня от хората. Д. Немиров, Б, 79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)