ЗАЛЍСВАМ, -аш, несв.; залѝсам, -аш и (диал.) залѝша, -еш, мин. св. залѝсах, св., прех. 1. Отвличам, отклонявам вниманието на някого от нещо, като го насочвам към друго нещо. – Надумват се двамата – тя да ме залисва във воденицата, а той да краде дърва. Й. Йовков, Разк. I, 57. Трябва да ги залиса, да отклони нанякъде вниманието им. Но как? С какво? П. Вежинов, ДБ, 177. Димовица искаше да каже нещо и за артелчика, но при нея дойдоха няколко жени и я залисаха с въпроси. К. Петканов, МЗК, 92. – Кой ти гледа звездите! – отхвърли ги тя делово с ръчичката си. – Звездите залисват, а през лятото човек трябва на четири да си отваря очите. О. Василев, ЖБ, 297. // Разг. Укротявам, утешавам, успокоявам разплакано дете, като му отвличам вниманието с нещо; залъгвам2. Слава взема детето и го заведе пред огледалото. Тя започна да му говори, да го залисва и то млъкна. Кл. Цачев, ГЗ, 57.
2. Разг. Занимавам, забавлявам, развличам дете; бавя2. В съседната стая лежеше болно най-малкото дете на Раца Кочовица и Ния бе стояла при него да го залисва и гали. Д. Талев, ПК, 83. Той никак не бе научен да бави и залисва малки деца. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 233.
3. Остар. и диал. Отнемам от времето на някого и му преча да върши нещо, като непрекъснато му отвличам вниманието. – Тя искаше да ти помага. Досега бе по-слабичка, па и детето я много залисваше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. – Защо сватанакът си губи времето, а и нас залисва. Гост, гост. Добре дошъл, да се почерпим и си тръгвай. Кр. Григоров, Р, 73. То [детето] смайва и залисва всичките домашни, които никак си не могат да му пригодят. У, 1870, бр. 1, 8.
4. Диал. Замайвам, зашеметявам. Виното ма залиса. Н. Геров, РБЯ II, 86. залисвам се, залисам се страд.
ЗАЛЍСВАМ СЕ несв.; залѝсам се и (диал.) залѝша се св., непрех. 1. Отвличам, отклонявам вниманието си от нещо, като го насочвам към друго нещо. Мария беше все у майкини си. А той не смееше да я упрекне, само се залисваше в политическите работи из града, за да не мисли за това. В. Геновска, СГ, 228. Майка му и Куна отдавна бяха приготвили и скатали всичко, но те още се суетяха там, като си търсеха работа, за да се залисват. Г. Караславов, Т, 52. Опитах да вечерям – не вървеше, потърсих работа да се залисам, но виждах, че напразно се лутам ту тук, ту там – нищо не помагаше: мислите ми бяха другаде. Г. Райчев, Избр. съч. I, 197. Тя се отдръпна от прозореца и тръгна из къщи да си потърси някаква работа, да се залиса с други мисли. Д. Талев, ЖС, 39.
2. С предл. с, в, около. Занимавам се с някаква работа, изпълнявам някакви задължения, обикн. ежедневни и незначителни, които поглъщат времето и вниманието ми. Панчо, когато си бе дома, повече се залисваше с овцете и юничето. Т. Влайков, Съч. II, 140. Търговецът се залисваше в тефтерите и сроковете на полиците си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 150. Хаджи Петър се залисваше много с тези гълъби. Току се катери по гълъбарниците им, лови ги, гледа ги отдолу, отгоре. Й. Йовков, АМГ, 67. – Обичам – каза Елин Пелин, – като поработя сутрин и като се уморя, да изляза вън в дворчето и да се залисвам около овошките и цветята. СбАСЕП, 250.
3. С предл. в, с, покрай или със следв. изр. със съюз да. Увличам се в някаква работа, във вършенето на нещо, поради което съм разсеян по отношение на други неща; заплесвам се. Той се беше залисал тъй дълбоко в трудната задача, че не сети кога мълчаливата Тонка стана от ниското столче. Ст. Дичев, ЗС I, 393. Попа се толкова залисал покрай търсенето на парите, щото не му дошло на ум да бега. М. Георгиев, Избр. разк., 224. – Ти се залиса да ни разправяш, та и забрави да си изпиеш кафето. Т. Влайков, Съч. II, 206. Децата току-що бяха нагласили тази играчка и до такава степен бяха се залисали в нея, че не се обърнаха дори да погледнат кой спря зад тях. Г. Караславов, Избр. съч. V, 358.
4. Отвличам, разсейвам вниманието си на различни страни и с незначителни неща; заплесвам се. Тя изглеждаше и двамата с един такъв строг поглед, с какъвто обикновено майстор изглежда своите чираци, когато нещо не мируват или се залисват. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 11-12. – Ти днеска не плетеш кенета, Найдо. Момичето с алестите коси скочи като гузно. – Залисах се. Да си вървя. Счупих си иглата, че бях отишла за игли у дядо Гило. А той не можа да ги намери. А. Каменова, ХГ, 104-105.
5. Понякога с предл. с. Занимавам се, развличам се. – Защо правиш тези играчки? Каква полза имаш? Лицето на момчето засия: – Залисвам се. П. Бобев, ГЮМ, 10. Залисвам се в кюшето зад топлата пещ с шарената котка. Т. Влайков, Пр I, 41. Продаде си едничкото палто / и купи майка му на вехто малък / акордеон – да се залисва то, / дорде тя вади сухия им залък. Бл. Димитрова, Л, 240.
6. Преставам да плача, да се тревожа, укротявам се, успокоявам се, като отвличам вниманието си. Детето малко по малко се заглежда в него и се залисва. Д. Немиров, БЛ, 13.
– От гр. ζαλίζο ’замайвам, обърквам‘. (Вж. П. Скорчев, Гръцкият глагол в нашия народен говор, Език и литература, 1947, кн. 2, с. 20.)