ЗАЛИСЍЯ ж. 1. Само ед. Заетост на вниманието с нещо, което поражда разсеяност по отношение на други неща. Не трябваше да пускат хрътките, но в бързината и залисията си ги пуснаха. Й. Йовков, АМГ, 170. Овчаров използува залисията на другарите си и се отдалечи из пустите галерии. Х. Русев, ПЗ, 275. След вечерна проверка Данко използва залисията на началството и незабелязано напусна района на казармата. Кр. Кръстев, К, 48. В залисията си бяха забравили да угасят фенера. Ил. Волен, БХ, 85.
2. Работа, задължение, грижа, обикн. второстепенна, която поглъща времето и вниманието. Мъжете разговаряха за земя и добитък, а жените – за къщни дреболии и залисии. К. Петканов, ЗлЗ, 14. Та малко ли залисии имаше всеки ден? Трябваше и до общината да ходи, и до кооперацията да се отбива за някоя потреба. Г. Караславов, Избр. съч. V, 149. Но как щях да забравя! Не от зла воля, а от залисии – имах много грижи през последните дни. А. Гуляшки, ЗР, 186.
3. Врява, глъчка, шум, свързани обикновено със суетня. И Божко надува свирката – свири, унася се, забравя... Тропане, скачане, смях, залисия изпълва махалата, селото. Ц. Церковски, Съч. III, 186. Иван-Александър повелил да се явя в двореца. Вкъщи настана залисия. Ем. Станев, А, 28. Сега къщата и дворът бързо се изпълниха със сватбари. Лазар се остави да го повлече общата залисия. Д. Талев, ЖС, 317. След десет минути една четвърт от подземието вече беше завладяна от огъня. И в тази обща зловеща залисия някой тревожно продължаваше да бие камбанката. П. Михайлов, ПЗ, 75.