ЗАЛЍСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); залѝсам, -аш и (диал.) залѝша, -еш, мин. св. залѝсах, св., прех. Залисвам. Когато хляб от теб поиска сиромахът / хляб дай му, а не му залисувай стомаха / ти с идеали. П. П. Славейков, КП ч. III, 112. Аз виждам как ти не познаваш щастието си и затова не ща вече да ти залисувам главата, защо луд е оня, който иска да направи насила добро на другиго. ВУХБ (превод), 68. залисувам се, залисам се и залиша се страд.

ЗАЛЍСУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); залѝсам се и (диал.) залѝша се св., непрех. Залисвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)