ЗАЛЍТАМ, -аш, несв.; залѝтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Губя, загубвам равновесие при движение или стоене на едно място, като се наклонявам настрани или напред, готов да падна; завалям се. От една къща излезе войник с наметнат шинел върху долните дрехи и като залиташе, сънливо и тихо кашляше, мина през двора. П. Вежинов, ВР, 209. Беше здрав, издръжлив, та и когато хубавичката си пийнеше, не залиташе. Г. Караславов, ОХ IV, 249. Грабна една желязна пръчка, замахна с нея и като залиташе от собствената си тежина, спусна се да удари Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 218-219. Като се качи при нея, спря се уж да ѝ докаже, че не е пил, но залитна и едва успя да се улови за дървения стълб. В. Геновска, СГ, 78. Студентът безпомощно вдигна ръце, за да се предпази от ударите, но след това залитна и падна върху паважа. Д. Димов, Т, 179. // За превозно средство – губя, загубвам равновесие и силно се наклонявам настрани, готов да се преобърна. От мокрия път залитна колата, усетих, че се преобръщаме, и от този момент всичко ми е на магия. Земя, 2015, бр. 86, 9.
2. Прен. Разг. Неодобр. Губя, загубвам чувството за мярка в мненията или действията си и се отклонявам от това, което е общоприето; увличам се. Той се стремеше да говори съвсем кратко и без подробности, никъде да не залитне, да не даде възможност да го хванат в противоречие и най-главно – да пази достойнството си. Ем. Станев, ИК I и II, 387. Изнасяше хубави беседи, малко залита, но по-добре да залита, отколкото да дърпа назад. Ст. Даскалов, СД, 457. Не виждахме ли ние [писателите], че той залита, че се откъсва, че не учи, че губи силата и свежестта на предишното си творчество? О. Василев, Л, 80.
3. Разг. Обикн. с предл. по, за. Задирям някого, увличам се по някого. Деспина Зоя е млада, гиздава и чини ми се, не един от младите боляри залита по нея. М. Смилова, ДСВ, 74. – Керка беше залитнала по Марин, най-младия между нас. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 70. – Право е, що рекъл някой: убост не е само за гледане, / сака обич, сака тегло, сака залитане... / И залитнаха по Ганка сума ергенаци. Елин Пелин, Съч. V, 108. За Ралица залиташе най-вече / Стоичко Влаха, заможен и личен / ерген. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. // Харесвам нещо на вид, вкус и под., проявявам слабост към нещо; увличам се. В един момент залитнахме по италианските марки кафе, които у нас се продават на безбожни цени.
4. Само несв. Остар. Обикн. с предл. за. Проявявам загриженост, полагам грижи, труд за доброто или успеха на някого; залягам2, радея, милея, болея. Аз залитам за невинните, за ония, които вие убивате в борбата си. Р. Стоянов, М, 62. От туй ще да е останало в мен, дето и до днес, като видя таквиз някои некадърни хора как ги експлоатират, да се встъпвам за тях, да залитам за тях и да гледам, ако мога, нещо да им помогна. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 46. Майка му го остави сирак на година, на негови [на стареца] ръце Бойко беше пораснал и затуй сякаш пò залиташе към него: искаше му се – преди да затвори очи, да го види и той влязъл в пътя. П. Тодоров, И I, 86.
5. Само несв. Остар. Обикн. с предл. за. Стремя се към нещо, полагам усилия да извърша, да постигна нещо; залягам2. „Тази ли постала крава няма де да пасеш, че толкоз залиташ за мерата!“ – го подзе на подбив още от далеч кметът. П. Тодоров, И I, 56. Където са скитах, / където са спрях, / за добро залитах, / добро не видях. НБ, 1877, бр. 72, 279. С честност ако се обхождаш, / знай, че почест вред нахождаш. / Сякой ще те люби и почита / и за доброто ти ще залита. Г. Софиянец, П, 79-80. Земи жена хубавица / или грозна със имот; / народи рояк дечица / и с сюрмашки ги храни пот. / Тъй глупецът, тъй залита / да прекара добър живот, / и никога не са пита / човек ли е той, или скот! Хр. Ботев, Съч. 1929, 23. // Влагам старание и усилия в извършването на нещо, в работата върху нещо; старая се, залягам2. Залита за работата си. Н. Геров, РБЯ II, 86.
6. Диал. Залетявам2, залетявам се, политам. Огнищата, вонящи на месо и козина, угаснаха. Храстите поеха залитналите към гората самодиви и стана тихо. И. Димитров, ОВ [еа]. Двама с криваци залитнаха към мен, отскочих леко встрани. В. Русинов, КД (превод) [еа]. залита се, залитне се безл. Не бива да се залита в крайности.
◊ Залита ми колесника. Диал. Не съм съвсем нормален; смахнат съм.