ЗАЛЍТВАМ, -аш, несв. (рядко); залѝтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Залитам. Мисля, че канонът / мъчно ще направи да замлъкне стонът, / че ближний ми има нужда не в молитва, / а в съвет и помощ, когато залитва. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Децата внимателно вървят по тесния мост, но едно от тях залитва и пада във водата.