ЗАЛИЧА̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от заличавам2 и от заличавам се. В една цепнатина на „Богородичен връх“ през 1934 година бе намерено сребърно кандило и то е комай единственото нещо, което свидетелствува за насилственото заличаване на „Старото село“. Н. Хайтов, ШГ, 246-247. Всяко забавяне улеснява заличаването на дирите и облекчава злосторника! Др. Асенов, ТКНП, 153. Трябва да кажа, че тезата за заличаването на двата периода у Яворов се поддържа и от други. ЛФ, 1958, бр. 7, 2.
2. Юрид. Прекратяване от съответна институция на дейността, съществуването или придобиването на нещо (фирма, сделка, партия и др.). Вписване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се извършва въз основа на заявление по образец. ДВ, 2017, бр. 77, 20.
ЗАЛИЧА̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от заличавам3 и от заличавам се; украсяване.