ЗАЛÒГ1, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Имот или ценен предмет, който се предоставя, залага при вземане на пари в заем, за да бъде сигурно изплащането им. – Като дойда, ще ти върна парите и двойно, и тройно. Що, не вярваш ли? Не ти ли стига залогът? Ст. Загорчинов, ДП, 265. Никоя банка не кредитира житари, освен ако парите не бъдат обезпечени с други залози, а не със стока. П. Спасов, ХлХ, 28. Ходѝ Лазар при всички по-заможни преспанци да предлага къщата си. Никой не искаше да я вземе ни под залог, нито пък да я купи. Д. Талев, ПК, 807. Силван не бил откраднал тия чаши, но ги взел в залог от Константия за парите, що си он бил от него заемнал. Г. Кръстевич, ИБ, 315. Подписаният зех в заем деветстотин гроша от г-на Ив. Мариновича. Насрещу тия пари аз му давам залог градината си. С. Попов и др., ТБП, 8.
2. Сума, ценен предмет или имущество, които се предоставят, залагат при участие в хазартна игра, състезание и под. Покер играеше винаги и със страст, но тук поради скуката беше принуден да играе предимно със зетя си почти всяка вечер, уж с малки залози и за развлечение. Ем. Станев, ИК I и II, 475. – Не знаеш ли ти, че игра с кокалчетата не се позволява и още повече, когато е със залог! Д. Талев, С II, 273. – Банката е готова, господа! – извика той тихо, с тон на професионален картоиграч и погледна княза. Батенберг сложи своя залог. В. Геновска, СГ, 94. Ако някой ти е дал пръстена, иди да намериш тоя човек и пак да му го върнеш. Той ме надигра на Комненовата ливада при Одрин и пръстенът като залог му се падна. Ст. Загорчинов, ДП, 137.
3. Само ед. Обикн. в съчет. с предл. за, в, като. Уверение, доказателство за изпълнение на известни задължения, изразявано в оставяне на заложник или ценен предмет. Дамян много не вярваше на болярска честна дума за отроците, затова настояваше за залог. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 458. От селските пратеници само пет души са завърнали в Перущица с една тълпа башибозуци, а двамата им другари останали в Устина като залог. З. Стоянов, ЗБВ III, 277. Петър пратил в Цариград двамата си сина Бориса и Романа като залог за мира. ВИ, 122. При Ловча (Ловеч) гръцки войскари уловиха семейството на Асеня. Това понуди Асеня да сключи мир и да даде в залог по-малкия си брат [Иван I]. Т. Шишков, ИБН, 204. – Давала ли си му ти пръстен, елмазен пръстен, за залог на твоята вярност? Н. Бончев, Р (превод), 26.
4. Само ед. С предл. за. Необходимо условие, важна предпоставка за съществуването или извършването, осъществяването на нещо. Още половин час трябваше Селим хан да се радва на арнаутската си конница. Ставаше все по-неспокоен. Огромното число на войската му вече не му се струваше залог за победа. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 71. Защо не се вълнуваше вече, когато слушаше приказките на бай Михал? По-рано всяка негова дума представляваше някакво обещание, някакъв залог за успех. Ал. Бабек, МЕ, 269. Езикът ни е дивен. И в него е залогът за онова хубаво, което ние ще създадем. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 234. Умереността и разнообразието в храната са залог за здраво тяло и здрав дух. ПЗ, 1981, кн. 10, 8.
5. Само ед. Рядко. Залагане1. Банките вече няма да дават кредити нито на почек, нито срещу залог на имоти. П. Спасов, ХлХ, 95.
6. Обикн. мн. Остар. Заложба. Ролята на Де Грийо [от операта „Манон“] се изнесе от един млад, многообещаващ и с ценни залози артист. К, 1927, бр. 113, 2.
– Друга (диал.) форма: зàлог.
ЗАЛÒГ2, мн. -зи, след числ. -га, м. Грам. Глаголна категория, която показва отношението на глаголното лице към действието.
◊ Действителен залог. Грам. Рядко. Деятелен залог. Деятелен залог. Грам. Залог, който показва, че глаголното лице, изразено граматически в окончанието на глагола, съвпада с вършителя на действието. Страдателен залог. Грам. Залог, който показва, че глаголното лице, изразено граматически в окончанието на глагола, не съвпада с вършителя на действието.