ЗАЛÒЖБА ж. Обикн. мн. Вродено качество, способност у някого за творческа дейност в областта на изкуството, науката, техниката и др.; дарба, дарование, дар, талант, надареност, даровитост. Подложен на нечовешка експлоатация от господаря, той [Страшимир Кринчев] не престанал да се стреми към интелектуално съвършенство и да бленува за един друг живот, при който ще може да развие заложбите си. Ив. Богданов, СП, 344. При несъмнено значителни заложби за литературен и научен труд, той [Друмев] се впуска все в името на дълга си в политическа борба. М. Арнаудов, БКД, 123-124. Всякога се намираха ученици, които по темперамент и дори по несъмнени артистични заложби попадаха напълно в някои роли и въплътяваха доста живо и вярно съответните образи. К, 1926, бр. 78, 2. Заложбите и способностите сами по себе си са недостатъчни. Те трябва да се развиват и усъвършенстват чрез постоянно упражняване. Б. Такев и др., Б, 8. Те отново ми припомниха как тя, Виолета де, излязла на сцената и каква памет имала... Истинска заложба! К. Калчев, ДНГ, 84.