ЗАЛÒЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Прил. от залог1. Обикн. в съчет.: Заложна къща. Кредитен институт, който отпуска заеми или вещи срещу залагане на ценни предмети или скъпоценности. Крекманов имаше много хубав ръчен часовник и решихме да го заложим. Отидох в една от заложните къщи, но сумата, която ми даваха, беше много малка. К. Митев, ПБ, 151. Орце беше не по-малко спретнат от двамата си сътрапезници в своето тъмно облекло, наето по настояването на другаря му от една заложна къща. Д. Спространов, С, 126. На третия ден аз изплатих борча си на големите търговци, на шестия закрих гарантния си кредит при заложната къща. А. Гуляшки, ЗР, 191.


Източник: Речник на българския език (онлайн)