ЗАЛОМÒТВАМ, -аш, несв.; заломòтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да ломотя. Главният дервиш заломотва молитва. Хр. Бръзицов, НЦ, 13. Павел силно заломоти нещо, махна с ръка и излезе бързо. Елин Пелин, Съч. I, 25. Той влезе вкъщи, както влиза в собствената си къща, и заломоти каквото му падне на устата. И. Петров, ЛСГ, 12-13. Стефанов я изпрати, взе книга и легна до детето. А то сякаш отдавна чакаше тоя час – заломоти нещо свое, разрита се и полази по гърдите му. Х. Русев, ПЗ, 132. заломотвам се, заломотя се страд.