ЗАЛОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да ломя. Димо гледаше подир тракторите. Ей сега те щяха да закъртят гората и да заломят дърветата. Й. Стоянов, ПД, 42. заломявам се, заломя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)