ЗАЛÒСТВАМ, -аш, несв.; залòстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Здраво затварям врата, като я подпирам отвътре с лост, греда или друг предмет или като спускам резе. Мнозина идват нощем да ми тропат на вратата, но аз с два лоста я залоствам. Д. Талев, И, 205. Отиде към конюшнята и посипа сламата в тясна пътечка, която водеше до портата на метоха. Стигнал там, той махна голямата греда, с която я залостваха, и внимателно отвори. Ст. Дичев, ЗС I, 106. Пантелей притвори вратата, спусна резето, а после я залости отвътре с дълъг железен прът. А. Гуляшки, МТС, 57. Тази именно врата беше единствената, която ние залоствахме вечер с дървено резе, за да не влезе при нас някой, когато спим. К. Калчев, ПИЖ, 16. // Затварям някого, като заключвам вратата или я подпирам, спускам резе и др., да не може да излезе. Пиронев очакваше да го затворят в кауша, да го залостят в карцера. Г. Караславов, ОХ IV, 299.
2. Разг. Намествам, настанявам някого или нещо някъде така, че обикн. не може да мръдне оттам. – Страх ме е, страх ме е... – Тогава остани тук – Матьо почти го прегърна и го залости до себе си. Д. Ангелов, ЖС, 495. – Абе, не може ли да си направим един майтап? Гогата се връща, кай, след обед от хранилките, да залостим мечката на завойчето край моста да видим какво ще прави. Н. Хайтов, ДР, 206. // Пъхам, поставям нещо някъде, като обикн. го притискам, загнездвам така, че то става неподвижно. За да мине по-неусетно тая кошмарна нощ, Горилата бе домъкнал цяла дамаджана с ракия и я бе залостил под масата в наместничеството. Кр. Григоров, ОНУ, 136. И Метьо подразбрал кога ще минат, а че залостил топа в ждрелото, натъпкал го със стари железа и го прицелил. Н. Хайтов, ДР, 75. Вълчан подири с очи козаря. Той беше залостил гръб до стената и размахваше святкащата сабя. Ив. Гайдаров, ДЧ, 76. Крайселските псета изскокнаха като по тревога, залостиха муцуни на затърнените плетища и залаяха насреща му като картечница. Ст. Даскалов, СД, 222. залоствам се, залостя се страд. С трясък се спускаха ролетките на дюкяните, залостваха се вратите. Д. Спространов, С, 354. Стоян отвори наново дюкяна си, взе дървото, с което се залостваха кепенците, и се изправи разкрачен пред вратата. Д. Талев, ЖС, 114.
ЗАЛÒСТВАМ СЕ несв.; залòстя се св., непрех. 1. Попадам, озовавам се на място, откъдето не мога да мръдна; загнездвам се. Мнозина минаваха по тая прочута пътечка, но често се случваше някой да се подхлъзне и просто да литне тридесетина метра надолу, преди да се залости в гъстия клек под стръмната пряспа. А. Христофоров, П, 11. И подир миг ний бяхме веч на гости / на негостоприемната земя: / в седло от скали кораб се залости. К. Христов, Избр. ст, 25. Косата им са закачи, .. / у давиноо коренче, / снагата им са залости, .. / между две стени големи. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 56.
2. Разг. Заставам, намествам се, настанявам се на удобно за мене място, откъдето не мърдам. – В селото има жандармерийски взвод! Залостили са се в училището, не мръдват! П. Вежинов, НС, 181. Дружината е внушителна на брой, но силно е разколебана и се тъкми да предаде оръжието на малочисления башибозушки отряд, който се е залостил насреща ѝ. Н. Хайтов, ШГ, 126. Па като се ядосам веднъж, че като се залостя в някой тунел, па дай една бира, дай още една, дай още една. Ал. Константинов, Съч., 206. Няма само да се залостваш на сянка и да премъкваш в кофите вода от кладенеца, за да сипваш у виното и ракията. Кр. Григоров, ТГ, 91.