ЗАЛП, зàлпът, зàлпа, мн. зàлпове, след числ. зàлпа, м. 1. Едновременен изстрел от няколко оръжия или оръдия. По дадената команда един залп от няколкостотин пушки гръмна и разтресе въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 190. На северозапад припламваха нямо като светкавици оръдейните залпове, после долиташе разтърсващ земята грохот на стрелбата. П. Вежинов, ВР, 123. Ала не стигнал още кръстопътя, два залпа, един след друг, се разнесоха из гората. П. Михайлов, ПЗ, 28. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! / Со залп ги посрещна на родния бряг / в засада отрано приготвений враг. П. П. Славейков, Худ. С I, 101.
2. Прен. Обикн. с предл. от. Бурна спонтанна реакция, обикн. на много хора едновременно, предизвикана от някакви чувства. Младенов свършва и леко, с едва уловима грация навежда глава... Оглушителен залп от ръкопляскания гръмва в салона. Д. Немиров, Д № 9, 119. При един нов залп от викове Панчев прекъсна думата си и погледна строго и учудено. Ив. Вазов, Съч. IХ, 49. С вдигната глава той [Раковски] приближи легистите, вдигна сабя за поздрав и извика: – Да живее България, юнаци! – Ура! – гръмнаха в мощен залп редиците. Ст. Дичев, ЗС I, 237. Предложил на гласувание следующата резолюция, която била приета с един бурен и продължителен залп от ръкопляскание. Пряп., 1903, бр. 84, 4.
◊ В залп. За стрелба, стреляне – едновременно; залпово. Стреляха поединично и в залп. Стреляха сърбите и турците. Ст. Дичев, ЗС I, 167. Ние стреляхме в залп. Лисицата изврещя, подскочи и падна мъртва. Ем. Станев, ЯГ, 72.
– Рус. залп.