ЗА̀ЛПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За стрелба – който се извършва едновременно с няколко оръжия или оръдия. Топовните гърмежи и залповата стрелба се редяха непрекъснато. Наложи се въстаниците отново да се преместят. Г. Караиванов, П, 54-55. И ударите следваха непрестанни, безпощадни и смели. Ту единични, ту залпови, те люлееха черната сграда. Хр. Смирненски, Съч. III, 228.